Днес е празник на българския език -  най-скъпото ни и

Днес е празник на българския език -  най-скъпото ни и най-важното за оцеляването на нацията дружно с красивите ни земи и положителните ни хора. Нека го опазим. Хемингуей е споделил, че думите убиват креативния дух, само че няма по какъв начин без тях да изразим мислите си. Подбрахме цитати от български създатели, живели по друго време, само че оставили скъпите знаци от своето перо в културната съкровищница на България. Вижте по какъв начин в писанията им се отразява историята. 

Езикът ни е доста прекрасен и доста по-съвършен, в сравнение с предполагаме; само че бедата е, че той се знае прекомерно зле от огромна част на образованото общество.Кирил Христов

Изкован от стомана и гранит, ти вплиташ в себе си най-нежните струни на човешката душа, най-недоловимите съмнения на човешкия разум.
Стоян Чилингаров

Секи народ би трябвало да се хвали със своя език, би трябвало да открива и да се опознава с неговите благосъстояния, а ние българете вървим наопаки…
Любен Каравелов

Но и така, както е през днешния ден, езикът ни е, както споделих, отново превъзходен по мелодичност, по експресивност и по сила. И ние си го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни.
Иван Вазов 

Ругатните са като ехтене в турска баня.
Антон Дончев

Причината за обедняването на езика е, за жалост, ОБЕДНЯВАНЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕ. Бедни показа, бедна мисъл, оскъдно слово. Това е желязната причинност сред умственото складче и това, което става ясно било посредством писането, било посредством изговореното слово.
Николай Хайтов

Българският език продължи да живее с заболяванията, които го бяха заразили, продължи застрашително да линее, да се изприщва от всевъзможните чуждици, поднасяни му безконтролно от полуинтелигентни рожби, и да губи здравия си пулс, оставен от класиците. Предполагам, че езикът на днешните български вестници и списания е минимум два пъти по-беден, по-нечетивен и празен от наличие, в сравнение с езикът на българските вестници и списания отпреди 50 и повече години. Когато при прочит преминете от класическа българска книга към модерна книга, разтърсването, което чувствувате, е почти същото, каквото би почувствувал ездач на кон, който след галоп из равно поле, навлезе измежду камънаци и падини. Другият случай, при който най-ярко можете да почувствувате грозотата и празнотата на актуалния български език, е преводът на непознат език. Всеки, който се е опитвал да преведе на непознат език днешни български трудове, се е натъквал на тяхната непреводимост, която идва основно от странното комбиниране на доверчивост, неправилност и простащина. По някое време бях почнал да режа вестникарски и писателски глупости. Скоро се натрупа огромна купчина, която бързо нарастваше и заради липса на място трябваше да се откажа от това занимание. 
Георги Марков

Въпросът за днешното положение на българския език е доста огромен въпрос. Той е въпрос на първо място за живота, който хората живеят, и за правото да мислят и споделят свободно всичко, което ги вълнува. За какво богато и красиво слово може да се приказва, без да има независимост на словото?
Георги Марков

Никога преди в българската история такава пошла вълна на чуждопоклонничество не бе заливала страната. И въпреки, че въпросът с тези имена бе повдиган неведнъж, никой не се зае да го проверява и да открие за какво българските майки и татковци почнаха да назовават децата си с непознати имена?
Георги Марков

Онези сполучливи, богати и красиви национални изрази...са тъкмо такава необичайност, каквато необичайност са хубаво написаните художествени творби. Защото в случай че езикът на един народ, от една страна, е отражение на живота на този народ, то въпреки това, езикът въздейства върху самия живот. Или в случай че животът подхранва индивида с небогати показа, то тия небогати показа от своя страна водят индивида към безпаричен живот. И по силата на тази взаимна връзка сред живот и език, ние следим същинско единение сред живота и езика на всяко духовно осакатено човешко създание, както и на всяко духовно богато създание. Баналностите, безсмислиците, клишетата, празните изрази, с които са залети българските вестници, през днешния ден не биха представлявали никаква заплаха, в случай че не биваха поемани от милиони хора, в случай че не влизаха в тяхната делнична приложимост, в случай че хората не започнеха да приказват като вестниците. 
Георги Марков